„КИНОФИЛЬМ О ВОЙНЕ”
Сергей Давыдович Давыдов (1928-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КИНОФИЛМ ЗА ВОЙНАТА
Аз гледах филм за някаква страна.
Почти не бе воювала реално,
танцувала бе тя и бе се смяла,
докато нас ни газеше война.
Аз гледах филм за някаква страна:
в епохата ни някак да се впише,
сега събира тя трохите миши,
с които бе захранвала война.
Нов епизод:
Изровена винтовка.
Нов епизод:
Подхвърлена листовка,
греда препречва пътя – храбър акт...
Личи си всичко,
ловка зарисовка,
припомнено, раздуто, вече факт...
Народа им не искам да обидя,
но спомни ли си нашият народ,
то в четиригодишен филм ще видим
на страшна правда
всеки епизод!
Ударения
КИНОФИЛМ ЗА ВОЙНАТА
Аз гле́дах фи́лм за ня́каква страна́.
Почти́ не бе́ вою́вала реа́лно,
танцу́вала бе тя и бе се смя́ла,
докато на́с ни га́зеше война́.
Аз гле́дах фи́лм за ня́каква страна́:
в епо́хата ни ня́как да се впи́ше,
сега́ съби́ра тя́ трохи́те ми́ши,
с кои́то бе захра́нвала война́.
Нов епизо́д: Изро́вена винто́вка.
Нов епизо́д: Подхвъ́рлена листо́вка,
греда́ препре́чва пъ́тя – хра́бър а́кт...
Личи́ си вси́чко, ло́вка зарисо́вка,
припо́мнено, разду́то, ве́че фа́кт...
Наро́да им не и́скам да оби́дя,
но спо́мни ли си на́шият наро́д,
то в че́тиригоди́шен фи́лм ште ви́дим
на стра́шна пра́вда все́ки епизо́д!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Давыдов
КИНОФИЛЬМ О ВОЙНЕ
Я видел кинофильм одной страны.
Которая почти не воевала,
Которая смеялась, танцевала,
Пока мы задыхались от войны.
Я видел кинофильм одной страны:
Чтоб как-то отразиться ей в эпохе,
Она сегодня собирает крохи,
Которые кидала в пасть войны.
Вот эпизод:
Откопана винтовка.
Вот эпизод:
Подброшена листовка,
Вот на дорогу свалено бревно…
Похоже всё,
Всё выписано ловко,
Всё вспомнено, раздуто, зачтено…
Я не хочу обидеть их народа,
Но если всё припомнит мой народ,
То будет фильм длиной в четыре года,
Где страшен правдой
Каждый эпизод!
1963 г.
---------------
Руският поет и писател Сергей Давидов (Сергей Давыдович Давыдов) е роден на 22 март 1928 г. в с. Шебалино, Алтайския край. Прекарва в Ленинград началото на войната и блокадата. Учи в училище за военни съобщения, завършва полева школа към зенитно-артилерийски полк и от 1944 г. участва в боевете на Трети Белоруски фронт. Най-младият от поетите на фронтовото поколение. Първото му отпечатано стихотворение е в дивизионен вестник. От 1958 г. води активен литературен живот, публикува поезия, проза, драматургия и сценарии, участва в творчески срещи и рецитали в страната и в чужбина. Известни композитори пишат музика по стиховете му. Автор е на стихосбирките „Встреча с товарищем” (1956 г.), „Приди к огню” (1964 г.), „Набережная” (1968 г.), „Встречный взгляд” (1973 г.), „Стихотворения” (1975 г.), „Рождение весны” (1978 г.), „Запах снега” (1979 г.), „Музыка света” (1979 г.), „Ленинградец душой и родом” (1984 г.), „Стихотворения” (1986 г.), „С жизнью наедине” (1988 г.), „Суровый праздник” (1989 г.), „Эпиграммы” (в 3 тома, 1997-1998 г.),„Давно не любил я блондинок” (1999 г.), на книги с разкази и повести като „Путаный след” (1966 г.), „Санаторий доктора Волкова” (1976 г.) и др. Умира на 27 декември 2001 г. в Санкт Петербург.